Тук www.alinghi.tv може да се придобие представа
за размерите и възможностите
на тази no limit яхта.
* * *
BG килово ветроходство
Юли 2009 - Всичко х 2
2
регати се проведоха
!
2
регати отпаднаха !
2
класа яхти не се състояха
!
2
кризи ?
2
екипажа = 1 ?
2
х 100 човека ?
Нещата
очевидно не са същите
като едно време. Дори
не са същите като миналата
година. И за това не е виновна
световната икономическа
кризата, а нашата малка
локална ветроходна кризичка.
Всеки един терапевт
започва разговор с тезата,
че първо трябва да признаеш
пред себе си, че има проблем,
после заедно да го формулирате
и постепенно да откриете
начин да се справиш с
него. А проблеми очевидно
има. Трябва от някъде
да се започне...
За
хората ми е думата. Тези
дето ходят по регати
и дават всичко от себе
си да се състезават.
Щастливите
и доходоносни години
2003-08г. отбелязаха стремглаво
нарастване на
броя на киловите яхти
в БГ, почти 100 % от които са
частна собственост.
В същия период материалната
база, яхти, платна в бившите
държавните клубове просто
остаряха с още няколко
години. Същото бе и в началото
на 90-те, когато на светофар
до познатото Жигули
застана BMW или Audi с 2 пъти по-голям
двигател. Всички знаем
къде се намират сега
Жигули-тата. ( без да пропускаме
все пак и факта , че тази
година се празнуват
60г. от създаването на клас
Фин )
Още
в самото начало обаче
щастливите собственици
на новите яхти, оборудвани
с всички екстри и електроника,
се сблъскаха с един изненадващ
за тях проблем.... а именно
:
липсата на екипаж.
А
яхта без добър екипаж,
независимо точно колко
е по-най-скъпа, нова и модерна, не само няма да
се класира добре на регата,
а и най-обикновена маневра
би я превърнала на скъпо
струващо застрахователно
събитие.
От
къде идва екипажът ?
Първо,
екипажът не се взима
от „някъде”, а се изгражда
с години - както отделната
личност, така и работата
на целия екип от емоционално
до чисто техническо
ниво. Т.е. трябва да има
школа, традиция и целенасочена
политика за изграждане
на следващите поколения
добри ветроходци. Да,
ама няма и то с години.
И може би за това сме останали
една шепа хора на киловите
яхти. 2 х 100 човека има-няма?
Най-осезателният
извод от последните
регати, който се натрапва
и с невъоръжено око е,
че шкиперите на новите
яхти нямаха голям избор,
освен да поканят за екипаж
хора от ( бившия ) най-масов
килов клас в БГ – Спортен
Петерсон Конрад 25Р. Ок,
напълно разбираемо и
ефективно, но на всяко
действие има и противодействие.
2 х екипаж на Петерсон
= 1 пълен екипаж на 10-15 метрова
яхта. В резултат втора
поредна регата няма
участници в клас спортен
Петерсон...
А
вече и за първа регата
не се състоя и клас Мелджес
24.
А
въпреки новите яхти, общия
брой на яхтите на старт
намалява..
Това
поражда въпроса: къде
и как ще се обучат и станат
добри ветроходци следващото
поколение 10, 15 и дори 20 годишните,
които почти напълно
липсват? Все някой трябва
да ги кара тези яхти !?
Направо
на голямата лодка ? Представяте
ли си как 2 яхти от по 100-200’000
евро ‘леко’ се одраскат
на тренировъчен старт
? Или как се обучават нови
кадри със спинакер от
150м2 за 10’000 евро ?
Това
винаги е ставало на щвертботи
и малки килови яхти...
Решението
на горната задача като
че ли се оказа изненадващо
елементарно. То беше
изведено от един от собствениците
на яхта ‘Меч’ – г-н Ивайло
Ангов. Просто на първо
време трябва регатите
за Петерсон и Мелджес
24 да се разминават със
тези по IRC...
Подобна
целенасочена политика
не само ще запази тези
класове и вече съществуващия
флот, а и със сигурност
ще допринесе за привличането
на нови ветроходци, спирани
до сега от сериозните
финансови инвестиции.
И
това е въпрос САМО на
воля за решение, а не на
допълнителни инвестиции.
Да
не говорим, че практиката
показва нуждата регатите
да се провеждат само
в двата почивни дни, тъй
като голямата част от
хората трудно могат
да отделят време през
работните дни. Само във
Варна са съсредоточени
11 спортни Петерсона и
при добро желание е въпрос
на сравнително малко
усилия да се организира серия от състезания.
Всички до ден днешен
си спомнят за регата
Наутика, организирана
няколко години по ред
на този принцип от г-н
Росен Драгиев във Варна.
Това е принципа, на които
се провеждат и повечето
състезания в Европа
и Америка и начина, по
който може да се запази
и гради едно прилично
ниво.
От
друга страна, участието
на всички регати за килови
яхти през сезона изисква
сериозен ресурс на време
и средства и в резултат
почти няма яхта, която
да е участвала на всички
стартове. Ако организаторите
на килови състезания
успеят предварително
да се договорят и разделелят
регатите на IRC и Петерсон + Мелджес,
това най-вероятно би
довело дори до увеличаване
на броя на яхтите и състезателите.
И това, разбира се, трябва
да е заложено и за бъдещи
сезони, тъй като неяснотата
никога не е действала
стимулиращо за каквото
и да е планиране. А повечето
ветроходци са успели
повече или по-малко в
бизнеса и са хора които
планират и се придържат
към решенията си.
За
този сезон вече няма
шанс, но, за да се конструира
сезон 2010/11, подготовката
трябва да се започне
от сега. Още повече, че с не въоръжено
око се вижда, че през последните
години ( дори на икономически
подем ) в голяма степен
родителите купуват пълното
оборудване и екипировка
за децата си, включително
и самия оптимист или
лазер ( т.е. заслугата за
развитието на спорта
е вън от ветроходната
система ) . Но уви, не всички
имат сили да продължат
с покупка на по-голям
клас яхти и в повечето
случаи ветроходната
кариера или дори просто
личният опит приключва
с това. Има много хора,
които имат желание да
карат, а в същото време
гледат нечии яхти стоящи
на стапел с години.
Ветроходци
и мнения много, но ако
не се направи нищо сега,
последствията може или
да изпратят българското
ветроходство в задънена
улица, или да му дадат
зелен светофар да търси
база за реализация извън
страната. Дискусия трябва
да има на всички нива,
пък да видим какъв е резултатът.
Б.Йовчев
26
юли 2009