= YACHTING ONLY =

Quotes

Home
L I N K S
BG Racing Calendar
The Crew
Archive 2011
Archive 2010
Archive 2009
Archive 2008
Archive 2007
Archive 2006
Conrad 25R
DT Boat
Quotes
Gallery
Nav maps & info
Sponsorship & Advertising
Contact Us

Как създателят на Oracle направи от яхтите технологично чудо


Софтуерният гуру Лари Елисън показа на света как може един от най-старите спортове се превърне в надпревара на високите технологии. В резултат на милионите, изразходвани за нововъведения, той успя да върне 159-годишния трофей Купата на Америка в САЩ за първи път от 1995 г.

Създателят на Oracle изцяло финансира програмата по развитието на 34.5-метровия тримаран USA17, но и редицата съдебни битки с двукратния носител на трофея - швейцарския синдикат "Алинги". В резултат на тази двустранна атака отборът "БМВ Оракъл" успя да спечели състезанието във Валенсия след две поредни победни гонки.

"Елисън изпрати Купата на Америка в третото хилядолетие. Никога няма да бъде същото като преди", Жак Тагланг, който описва историята на участващите от 1851 г. яхти.

Най-старото състезание стана надпревара на технологии, след като съдът в Ню Йорк отхвърли предложените от "Алинги" правила и определи, че двата конкуриращи се тима имат право на свободен от ограничения дизайн. Двете страни спореха по тези правила в продължение на 30 месеца.

Елисън нямаше проблем да финансира нито тази продължителна съдебна битка, нито създаването на USA17. 65-годишният милиардер е определян като четвъртия най-богат човек в света, според класацията на списание "Форбс". Той финансира и неуспешните участия през 2003 и 2007 г., когато яхтата му загуби в квалификациите.

Той нае десетки дизайнери, за да създадат истинско технологично чудо с ниско газене и голяма площ на платната. Височината на платното стигна невероятните 68 м. В резултат тримаранът се носеше много леко по водите в морето на Валенсия и стигаше скорост от 30 възела.

"Каква машина. Шапки долу за всички дизайнери и производители. Те спечелиха състезанието", коментира шкиперът на "БМВ Оракъл" Джеймс Спитхил. Според неофициална оценка яхтата струва 150 милиона долара, я цялостната кампания по регатата - по 200 милиона долара.


В първата гонка американската яхта спечели с 15:28 минути аванс, а във втората в неделя с 5:26 минути. "Бяхме извън битката през повечето време", заяви 44-годишният собственик на швейцарския синдикат "Алинги" Ернесто Бертарели.

Бертарели спечели 30 милиарда от продажбата на биотехнологичната компания Serono през 2006 г. Той заяви, че все още не знае дали ще продължи да финансира "Алинги", който стана първият европейски носител на Купата на Америка преди 7 години.

"Те получиха известна помощ от правната система в Ню Йорк. Затова за европейците е толкова трудно да спечелят. Но все пак това състезание не се казва Купата на Европа, а Купата на Америка. Направихме каквото можахме", заяви Бертарели.

Определяна като Светия граал, Купата на Америка привлича богаташите от самото си създаване. Британският чаен магнат сър Томас Липтън пет поредни пъти не успя да спечели трофея в периода 1899-1930 г. Други отбори през годините са разчитали на Тед Търнър и Ага Хан.

* * *

Да уловиш вятъра, или какво се прави в средата на морето

Българското ветроходство страда от бедност, безхаберие и стари закони

 

“Стоя си на фара аз и гледам в морето eдна страхотна яхта, нек’ви хора се кефят вътре и си викам : Ега ти баровците са тия! А то сте били вие.” Така Васко Кръпката описва първия си досег с български яхтсмени преди няколко години на едно от изданията на екорегата “Яхтуикенд”. “Баровците” се оказват някакви нормали люде и не от най-богатите. На черноморските регати могат да се видят всякакви образи. “Яхтуикенд” е едно от летните събития за ветроходците от осем години насам. Тя е първата и единствена частна регата по нашето Черноморие и минава за най-купонджийската, защото на нея се събират около 40-50 яхти от различни класове от цяла България, в добри години числото е стигало до 70. Макар да не е най-богатата и наградният фонд да не е особено голям, точно тук се струпват повечето ветроходци.
Регата е “собственост” на Димитър Клисуров - един от видните ветроходци у нас, макар и без особени успехи в морските надпревари и без трансатлантическите пътувания. Наградите се формират от спонсори, а след всеки етап се прави веселба, която също се плаща от тях. Менюто най-често е от риби и бира, а местата на купонясване са или в някоя крайбрежна кръчма, или на самото пристанище. Точно бреговите разпивки правят тази регата уникална. Тази година надпреварата беше прекръстена на екорегата “Данцка '99" заради основния спонсор водка “Данцка”.
Макар че след всяка регата най-често всички си спомнят за веселбата по брега, състезанието си е съвсем истинско. И там като навсякъде си има фаворити и туристи. И докато преди всеки старт състезателите изхвърлят всичко от лодките, за да бъдат по-леки, други бункироват (зареждат) с каси бира хладилниците, пълнят резервоарите с вода и се подготвят за дълго, но весело плаване до финала.

Регатата

Стартът е едно от най-красивите неща на регатите. Тогава на една линия се нареждат десетки яхти с вдигнати платна, а екипажите се дебнат един друг, за да “вземат вятъра” на конкурента и да направят по-добър ход при стартирането. Нищо че стартът не е най-решаващото нещо в това състезание, защото следват още доста часове в морето. Добрите екипажи действат без никакви засечки при поворот, смяна на платната, при откреняването на лодката, при натягане на въжетата. Тогава андреналинът в яхтата се покачва, напрежението расте, чуват се викове, скърцане на винчове... Но в крайна сметка всичко зависи от вятъра.
Неизменно на всяка гонка (етап) точно в 12 часа по яхтаджийския канал на радиочестота 77 (наричан често и клюкарника, защото по него може да научиш всичко - от скоростта и посоката на вятъра до това коя яхта къде се намира) някой изпява “Хайде наздраве” с мелодията на “Многая лета” и купонът в морето започва. Вадят се джинове, ракии, водки, бири, ако морето е спокойно -и мезета. Това естествено го правят тези, които са се заредили добре на сушата, останалите се състезават. Първата глътка се излива в морето - “За дедо!”, както казват ветроходците, като имат предвид бога на моретата Нептун. Тези движения се извършват само при добро време и нормален вятър, тогава удоволствието е пълно. Когато дойде Баба Меца, както евфемистично ветроходците наричат бурята, става невъзможно да държиш чашата си в хоризонтално положение, а и не ти е до нея, защото вълните обливат лодките, а яхтсмените са мокри до кости. По-лошо от Баба Меца е другата крайност - да няма абсолютно никакъв вятър. Тогава се кандилкаш на едно място в центъра на морето с часове под жегата и нищо не правиш. Финалът, макар и не толкова красив, също е пълен с напрежение. Особено когато две-три лодки се движат много близко една до друга. Някои ветроходци си спомнят как при една от регатите варненска лодка изскочи върху плитчините край Несебър, защото реши да пресече пътя на конкурента си. Подобни емоции съвсем не са чести, но пък се разказват с години.

Ветрогонци

Старите моряци, не без голяма доза самоирония, често цитират следното определение за своето занимание: ”Ветроходството е най-бавният, най-трудният и най-рискованият начин за придвижване от едно място на друго, където изобщо нямаш работа.” Яхтаджийството няма нищо общо с бързите моторни лодки, а яхтсмените гледат с пренебрежение и раздразнение на появилите се в последно време луксозни катери и джетове, които вдигат шум по пристанищата и плажната ивица. Моторните яхти обикновено се харесват на мутрите и новобогаташите, защото са лесно управляеми, скъпи и бързи. Ветроходството е изкуство, трябва да уловиш вятъра, за да се движиш по водата.
Да усетиш тишината по средата на морето, нарушавана само от плющенето на платната, едва забележимото подрънкване на вантите и завихрящата се зад кърмата вода.
Както Васко Кръпката, повечето хора смятат, че и българските собственици на яхти са някакви супербогаташи, които се шляят по моретата в луксозни каюти. Такова впечатление остава у всеки, който е бил или е виждал по филми пристанищата в Кан, Марсилия, а дори и по турските и гръцките марини, където са “паркирани” на по няколко реда огромни яхти с палуби на по няколко етажа. Българската действителност е доста тъжна, а яхтсменството у нас е на самодейно ниво. У нас две трети от яхтите са от така наречените самоделки.
Самоделката е направена собственоръчно яхта. В повечето случаи се взима калъп от някоя фабрична лодка, а кърмата се моделира от нашенския ветроходец. В тяхната направа има голямо количество хитри идеи. За направата на една яхта са нужни години. Повечето хора ги правят за себе си през свободното си време. Едва в последните години започнаха да ги оборудват с модерни навигационни уреди, GPS, които през спътници определят курса, скоростта, местонахождението на яхтата, автопилоти и други екстри. В много случаи яхтите са много добре направени, някои от тях дори са пресекли две-три морета и имат зад гърба си стотици мили. Но дори и при най-големите перфекционисти си личи, че яхтата е самоделка. А тези, които могат да си купят истинска ветроходна яхта и обичат ветроходните лодки, са малцина.

Мизерия и закони

Българските яхтсмени са особено общество. Повечето от тях са чешити и егоцентрици и основните им занимания нямат нищо общо с морето. А между тях има всякакви - инженери, архитекти, строители, художници, лекари... Някои от тях са се състезавали по времето, когато социалистическата Организация за съдействие на отбраната имаше яхтклуб във всеки по-голям град. Сега обаче имуществото на тази организация, която не съществува, е разграбено или потрошено, а малкото останали яхтени клубове “дишат с кислороден апарат” или изобщо не дишат. Има и два-три клуба на все още богати държавни предприятия и на ВУЗ-ове, но и те са оставени на изживяване, защото всякакво оборудване за ветроходството се плаща в долари. Голяма част от яхтаджиите така нагласят работата си, че през по-голямата част от лятото да са на морето и живеят на лодките, които са им като подвижни къщи. Което е и част от предимствата. Някои дори правят морски разходки за туристи, като отдават под наем лодките си и така се справят с високите разходи по издръжката на яхтата.
Иначе гледката с подредените яхти по кейовете у нас не може да се види никъде. По българското Черноморие има няколко марини, където може да акостира една яхта, но повечето от тях са превзети от рибарски лодки и рапанджии. Пристанищата се намират в ужасно състояние и повечето нямат елементарни условия, необходими за обслужването. Затова яхтените пристанища приличат повече на цигански катуни или докове за ремонт, отколкото на приятно за престой място. И тъй като се водят на различни ведомства, никой не инвестира в тях, за да превърне ветроходството в доходен бизнес, както е в повечето близки нам туристически страни.
Законът е другото нещо, което пречи на българското ветроходство. Повечето ведомства работят с наредби и документи отпреди 1989 г. и цари пълен хаос. Законът за морските пространства и правилникът за неговото прилагане, макар и ремонтиран няколко пъти, не отмени такива безумни разпоредби като тази, че трябва да уведомяваш граничната полиция, когато напускаш пристанището, или пък че нямаш право да пътуваш с яхтата си през тъмната част на денонощието.
Ветроходците се оплакват, че все по-често стават обект на проверки от страна на гранична полиция, дори и във вътрешни води без всякакъв повод. Цитират се дори случаи на немарливо отношение към ветроходци от международната регата “Кайра”, която от две години минава и през българските пристанища. А в нея участват все богати хора, които едва ли гледат с добро око на нашенския бюрократизъм.
За това и българските ветроходци все по-често поглеждат към Турция и Гърция, където ветроходството е на почит, условията в марините са повече от добри, за влизането в пристанищата не се иска дори виза, а и бреговете и заливите са далеч по-живописни от нашите.

Capital.bg  Брой 30, 31 юли 1999 

wingsuit base jumping from Ali on Vimeo.

 
Kaliakria Cup 2008 показа как се прави регата
 
Лятото на 2008 година стартира запомнящо се с едно събитие - пьрвата черноморска регата Kaliakria Cup 2008. Както Millionaire.bg ви съобщи престижното събитие бе организирано от от Морски Клуб “Балчик”, с генералното партньорство на Kaliakria Hills и с партньорството на Moët & Chandon Champagne и УниКредит Булбанк .

Kaliakria Cup стартира на 29 май и завърши на 1 юни, като елитното събитие бе част от официалния календар на Българската федерация по ветроходство за 2008 година. Първата българска черноморска регата Kaliakria Cup се проведе в 3 класа. Клас А е национален клас „Конрад 25Р Петерсон, клас В е за килови яхти над 29 фута, а клас С е за киловите яхти под 29 фута.

В съзтезанието взеха участие общо 33 екипажа, а главен съдия на регата бе Петър Енчев. Трите дена на съзтезанието ще бъдат запомнени с много адреналин, много шампанско и уникална класа, каквото рядко състезание в България може да покаже. „Kaliakria Cup” носи името на новооткрития Ваканционен комплекс Калиакрия, проект на генералния партньор на регатата Kaliakria Hills.

Ние от Millionaire.bg като специални гости на събитието забелязахме, че организаторите на Kaliakria Cup показаха истински стил в организацията на събития, каквито до този момент се случват в най-престижните курорти на Европа. Всеки ден освен провежданите гонки се организираха коктейли, като кулминацията във вечерните мероприятия беше партито на спонсорите от Moët & Chandon Champagne. На него се събраха всички участници, организатори и спонсори, които бяха поканили не малка част от бизнес–елита на страната.

От спонсорите на Kaliakria Cup се бяха погрижили атмосферата на събитието да е достатъчно изискана и оригинална като подариха фотоизложба, която показа на участници и гости историята на най-доброто от световните регати, в които именно луксозното шампанско Moët & Chandon е бил спонсор.

Най-екстремното и изпълнено с адреналин преживяване бе голямата off-shore гонка на 30 май, която бе с маршрут Балчик-Каварна-Кранево-Балчик. На 31 май и 1 юни господарите на морето се състезаваха в категорията „скоростни отсечки“ или така наречените in-shore гонки в залива на Балчик. Сред най-добрите екипажи бяха тези на „Зефир”, „Екстази”, „Съндаъунър”, „Венидяхт” и др. Тези бяха и имената на победителите.

В клас А безспорен победител бе екипажът на Росен Марангозов от СК „Черно море-Бриз”, който победи с 8.5 точки, в Клас В - яхти над 29 фута победител се оказа екипажът на „Екстази” от морски клуб ” Балчик” с 5.5 точки, зад него втори финишира и „Венид яхт ” под направлението на Георги Михов от ОМК „Несебър”. Екипажът на „Стандарт Асет”, воден от Ивайло Гаврилов пък грабна купата в категорията клас C - Melges 24.
„Съндаунър” взе първото място в надпреварата на клас C - яхти под 29 фута.

Победителите в класовете А и В бяха наградени с по 3 хиляди лева от наградния фонд, а техните подгласници съответно по 2000 и 1000 лева. В двата подкласа на Клас С шампионите печелят по 1500 лева, класираните на втора позиция – 1000, а третите в класирането печелят 500 лева.

Организаторите на Kaliakria Cup очакват през следващите 5 години това състезание да бъде едно от най-важните събития по Черноморието, което да дава начало на сезона. За да се получи, ще се постараят всяка следваща година наградния фонд да се увеличава.
 
* * *

record.jpg

Регистрирани бяха два нови световни рекорда които изглеждат така :

 

Рекорд : 24 часов преход
Яхта :  Groupama 3
Шкипер :  Franck Cammas (Франция) и девет членен екипаж.
Период :: 19 до 20 юли 2007  
Начало: 23: 52 GMT 19 юли
Позиция: 40 59.93N, 69 56.09W
Финал : 23:48 GMT 20th July
Позиция: 45 38.16N, 52 51.16W
Проплавано разстояние : 794 морски мили
Средна скорост: 33.08 възла ( !!! )
Предишен рекорд : Bruno Peyron, Юли 2006, 766.8 мили, 31.95 възла

Рекорд : Ню Йорк до нос Лизард – Рекорд за пресичане на Атлантика
Яхта :  Groupama 3
Шкипер :  Franck Cammas (Франция) и девет членен екипаж.
Период: 19 до 23 юли 2007  
Старт : 18: 02: 55 GMT 19 юли
Финал : 22: 00 49 GMT 23 юли
Време : 4 дена 3 часа 57 минути 54 секунди
Средна скорост: 29.26 възла

Предишен рекорд : Bruno Peyron, Юли 2006, 4 дена 8 часа23 минути
 
* * *

finalac.jpg

"Алинги" отплава отново с "Купата на Америка"

Ветроходната регата вече е бизнес за милиарди евро

от Екип на "Дневник"

Престижният трофей "Купата на Америка" остава в Европа, след като швейцарският отбор "Алинги" защити титлата си на финала срещу претендента "Нова Зеландия" след победа с 5:2. Въпреки на пръв поглед категоричния резултат тазгодишното състезание беше определено от медиите като едно от най-напрегнатите и пълно с обрати в историята на надпреварата, а експертите прогнозират, че вторият поред успех на "Алинги" ще има важни последствия за бъдещето на състезанието.

Носителят на трофея винаги определя мястото на гонките, което означава, че следващото издание на надпреварата вероятно отново ще бъде в Европа. Това несъмнено би било в интерес на повечето спонсори, чиито усилия са насочени основно към европейския пазар. Подобно заключение обаче е по-скоро спекулативно. "Купата на Америка" наистина все повече се превръща от елитарна регата в глобално медийно събитие, но плановете за нейното бъдеще продължават да бъдат строго пазена тайна в едно затворено общество. Това непрекъснато поражда различни слухове като този, че собственикът на швейцарския отбор Ернесто Бертарели всъщност възнамерява да се откаже от регатата и да наследи промотора на популярните автомобилни серии Формула 1 Бърни Екълстоун.

Много по-реална обаче изглежда заплахата състезанието да изгуби един от основните си източници на приходи. Бруно Трубле, говорител на френската компания "Луи Вюитон", заяви наскоро, че производителят на луксозни стоки възнамерява да се оттегли като спонсор на състезанията за определяна на претендента, което му струва 40 млн. евро. "Ние ще си тръгнем, ако "Купата на Америка" се превърне в чисто комерсиално спортно състезание, в което става дума само за пари. Това не ни интересува, защото марката "Луи Вюитон" не е спортна марка", заяви Трубле, който има огромен авторитет в този спорт. Опасенията за загубването на елитарния характер на състезанието не са напразни. Във фирмения магазин на състезанието във Валенсия сред по-евтините сувенири бяха ключодържатели по 150 евро, а кристалните купи на "Луи Вюитон" струваха до 3200 евро, но огромна част от петте милиона зрители, които проследиха "на живо" гонките от надпреварата през последните три години, със сигурност не принадлежи към клиентелата на "Луи Вюитон".

Оставането на състезанието във Валенсия също не е сигурно, въпреки че градът плати 90 млн. евро за правото да бъде домакин тази година. Въпреки протестите от страна на привърженици на традициите като "Луи Вюитон" продължава да се обсъжда съкращаване на интервала между състезанията от четири на две години. Не е изключен дори и вариантът с ежегоден шампионат по примера на Формула 1. Тази година "Купата на Америка" е привлякла около 100 млн. зрители по данни на специализираното издание "Спортбизнес". Гонките бяха отразени в 207 страни по света, като според член на тима "БМВ Оракъл" от САЩ сравнително ниският брой зрители се дължи на факта, че състезанието се излъчваше по нишови канали в редица страни с големи телевизионни пазари.

Лавинообразното нарастване на приходите е достатъчна мотивация за отделните екипажи. "Алинги" например е генерирал общо 240 млн. евро, от които 30 млн. евро са чиста печалба, която ще бъде разпределена между членовете на отбора. Спонсори са отделните отбори са концерни като БМВ, "Ти-систъмс" и "Ред бул", които могат да предложат на богатите фенове уникално изживяване - да съпътстват отборите със собствените си яхти по време на състезанията. В 12-те отбора собственици и спонсорите са инвестирани общо около 700 млн. евро, а оборотът около състезанията край Валенсия се оценява на общо 1.5 млрд. евро. Само градът и испанското правителство вложиха 500 млн. евро в организацията, включително в построяването на отделно пристанище за отборите, но в същото време са привлекли инвестиции в размер на 7.4 млрд. евро по оценка на британския професор по икономика Том Канън, което според него нарежда регатата на трето място сред най-големите спортни прояви след световното първенство по футбол и олимпийските игри и пред Формула 1.



Собственикът на "Алинги" Ернесто Бертарели е роден през септември 1965 г. в Рим, но има двойно гражданство - италианско и швейцарско. Стойността на богатството му е оценена от сп. "Форбс" на 6.9 млрд. евро. До септември 2006 г. Бертарели е главен изпълнителен директор и заместник-председател на швейцарската фармацевтична компания "Сероно", която наследява от своя баща, а през есента на миналата година я продаде на германския фармацевтичен и химичен концерн "Мерк" (Merck KGaA) за 9.7 млрд. евро. Съпругата му Кристи е бивша кралица на красотата в Англия. С нея имат две деца. През 2000 г. Бертарели създаде отбора "Алинги" и само три години по-късно триумфира с "Купата на Америка".
 
* * *
 
 
Според специалисти

"Америка къп" се комерсиализира и убива духа на ветроходството
Пред оттегляне е спонсорът "Луи Вюитон". Тазгодишните инвестиции в отборите възлизат на над 700 млн. долара
Престижният трофей Купата на Америка остана в Европа, след като швейцарският отбор "Алинги" защити титлата си на финала срещу претендентите от Нова Зеландия след победа с 5:2. Това означава, че следващото издание на надпреварата вероятно отново ще бъде в Европа, което обаче вече не е толкова интересно.
Защо ли?
"Америка къп" все повече се превръща от елитарна регата в глобално медийно събитие, но плановете за нейното бъдеще продължават да бъдат строго пазена тайна в едно затворено общество. Много по-реална обаче изглежда заплахата състезанието да изгуби един от основните си източници на приходи.
Бруно Трубле, говорител на френската компания "Луи Вюитон", заяви наскоро, че производителят на луксозни стоки възнамерява да се оттегли като спонсор на състезанията за определяне на претендента, което му струва 40 млн. евро. "Ние ще си тръгнем, ако Купата на Америка се превърне в чисто комерсиално спортно състезание, в което става дума само за пари. Това не ни интересува, защото марката "Луи Вюитон" не е спортна марка", заяви Трубле, който има огромен авторитет в този спорт.
Опасенията за загубването на елитарния характер на състезанието не са напразни. Във фирмения магазин на състезанието във Валенсия сред по-евтините сувенири бяха ключодържатели по 150 евро, а кристалните купи на "Луи Вюитон" струваха до 3200 евро, но огромна част от петте милиона зрители, които проследиха наживо гонките от надпреварата през последните 3 г., със сигурност не принадлежат към клиентелата на "Луи Вюитон".
Тази година Купата на Америка е привлякла около 100 млн. зрители по данни на специализираното издание "Спортбизнес". Гонките бяха отразени в 207 страни по света, като според член на тима "БМВ Оракъл" от САЩ сравнително ниският брой зрители се дължи на факта, че състезанието се излъчваше по нишови канали в редица страни с големи телевизионни пазари.
Лавинообразното нарастване на приходите е достатъчна мотивация за отделните екипажи. "Алинги" например е генерирал общо 240 млн. евро, от които 30 млн. евро са чиста печалба, която ще бъде разпределена между членовете на отбора. В 12-те отбора собственици и спонсори са инвестирали общо около 700 млн. евро, а оборотът около състезанията край Валенсия се оценява на общо 1,5 млрд. евро. Това нарежда регатата на трето място сред най-големите спортни прояви след световното първенство по футбол и олимпийските игри и пред Формула 1.

Страницата подготви Борис Проданов
 
* * *
 
 
Алинги са победени !!!
Да, на второ място ... след Ален Готиер в клас Decision 35 с катамарана 'Фоника' на регата в Женевското езеро.
 
* * *
"Америка къп" често се печели и чрез скандали
( статия от в-к 'Черно Море' 19 окромври 2006 )

Най-ценният приз в крейсерското ветроходство ще бъде връчен за 32-ри път догодина във Валенсия

от Борис Проданов

Биографията на най-престижната регата в крейсерското ветроходство е изпъстрена със скандали. 32-рото й издание предстои във Валенсия. От 16 април до 12 юни догодина ще се проведе квалификацията "Луис Вютън къп", а от 23 юни до 7 юли шампионите от Alinghi (Швейцария) имат за задача да опазят трофея си.
Историята на "Америка къп"
е свързана с живелия в началото на ХIХ век американец Джон Кокс Стивънс. Като полковник по време на войната за независимост на САЩ неговият баща си купува параход, с който шари по река Хъдзън. Джон Кокс Стивънс се увлича по плавателните съдове и още през 1804 г. конструира първия в света катер с гребен винт. Въпреки увеличението на баща и син по парните машини, и двамата имат слабост към ветроходството, което личи и по построените от тях баркентини.
На 30 юли 1844 г. (вторник) Стивънс и осем негови приятели се качват на борда на шхуната "Джимкрек", за да създадат яхтклуб в Ню Йорк, който се явява трети по рода си в САЩ и пети в света. За първи командор избират Стивънс.
Шест години по-късно се създава ветроход,
поръчан на Уилям Браун, който поискал $30 000, в случай че успеят да надбягат всички останали лодки в САЩ. Браун бил среден специалист, но при него работел най-добрият дизайнер Джордж Стирс, който надминал себе си с яхтата чудо "Америка".
На 21 юни 1851 г. лодката излиза за първи път от дока в Ню Йорк и тръгва към Европа, за да се състезава със законодателите в тогавашното ветроходство - англичаните. След 20 дни "Америка" хвърля котва във френското пристанище Хавър, където преминава и последният етап от подготовката.
Първата гонка започва малко странно. Към "Америка" се приближава най-бързият в света ветроход, който предизвикателно отплава към Каус. Стивънс приема хвърлената ръкавица и подгонва натрапниците. Англичаните са с аванс от поне 200 м, но с изкусна навигация "Америка" изпреварва противниците в петмилната дистанция на гонката с над 500 м. Унизените англичани искат реванш и по този повод на борда на "Америка" пристига граф Уилтън. Той оглежда яхтата и остава удивен от необикновената форма на носа и кила. В резултат яхтклубът на кралица Виктория отказва да допусне "Америка" за участие в своята годишна регата. Разгневеният Стивънс предлага бас на 10 000 лири стерлинги (в момента над $500 000) с твърдението, че неговата лодка ще спечели срещу всеки ветроход на дистанция от 20 до 70 мили. Никой не приема предизвикателството. Единствено медийният гигант "Таймс" от симпатия към американците в своя дописка за ветроходството коментира предизвикателството на "Америка" като "нападение на ястреб срещу гълъби"!
Британците не се отървават толкова леко
от Стивънс и под натиск на кралицата канят "Америка" в гонка около остров Уайт с първа награда сребърна кана без дъно с височина 27 дюйма и маса 134 унции, наречена "Купа за 100 гвинеи". Легендата твърди, че трофеят е изготовен по заповед на кралица Виктория, но истината е друга - "дизайнер" на купата е самият Джон Стивънс.
На 22 август 1851 г. в 10 ч. екипажът на "Америка" стартира в гонката. С тревога присъстващите британци забелязват как янките постепенно изпреварват техните любимци. След изминаване на половината дистанция "Америка" вече си осигурява безапелационна победа в гонката - най-близкият конкурент е на 2,5 мили. Кралица Виктория лично наблюдава регатата и е потресена от 20-минутната преднина, с която Стивънс и неговият екипаж изпреварват останалите ветроходи.
"Купата за 100 гвинеи" е връчена на американците. Но ден след това в САЩ започва Гражданската война и трофеят се крие от семейство Стивънс. Те даже замислят да се отърват от каната без дъно и да я претопят за поколенията. Но постепенно гонката около остров Уайт се превръща в легенда, за която в пристанищните барове разказват на бутилка уиски.
През 1855 г. Джон Кокс Стивънс се отказва от поста командор на яхтклуба, а на 10 юни 1857 г. умира. За погребението на мореплавателя донасят "Купата за 100 гвинеи" и в нея изненадващо откриват завещание от 239 думи. То става и основният документ за учредяването на ветроходната регата "Америка къп". Според посланието призът трябва да е преходен и негов носител да бъде най-достойният екипаж.
Първи за него спори англичанинът Джеймз Ешбюри. В 1868 г. е спусната на вода неговата шхуна "Камбрия", която буквално разбива американските ветроходци със "Сафо" в гонка около легендарния остров. След това близо година се водят преговори около провеждането на реванш в американска акватория. Загубилите схватката предлагат гонки срещу всички лодки (13) на нюйоркския яхтклуб. И реваншът наистина се провежда на 8 август 1868 г. на дистанция 35,1 мили.
По-тежката "Камбрия" (дължина по водолинията 30 м) губи с 39 мин от 25-метровия "Меджик". Ешбюри приема поражението спокойно, а после си поръчва нов ветроход. Спечелването на "Америка къп" става за него фиксидея. Той отново поисква да си оспорва трофея с американците с аргумента, че гонките трябва да са "един срещу един". Но хитрите нюйоркчани веднага въвеждат правило, според което тяхната яхта се определя в деня на гонката (т.е. според метеорологичните условия). Ешбюри не се усеща и през 1871 г. договаря седем старта - 3 в акваторията на Ню Йорк, 3 в океана и един по жребий.
Вманиаченият на тема ветроходство Ешбюри избира "Ливония" за своя яхта в "Америка къп". Преди първата гонка той вижда на старта две американски шхуни - "Сафо" и "Колумбия". Вятърът е слаб и "Колумбия" е избрана заради по-малката си маса. За да не стане грешка, организаторите съкращават дистанцията в гонките до 10 мили и между другото забравят да уведомят Ешбюри за местоположението на контролния знак. "Ливония" имала всички шансове за победа, но достига само до една победа в седемте гонки. Това не попречва на Ешбюри да обяви резултат от 4:3 в своя полза, но номерът не минава и той си тръгва с празни ръце.
Това е и първият скандал в "Америка къп"
В Европа Ешбюри обвинява янките в некоректност, а те него - в просташко поведение. Всъщност проблемите по провеждането на регата са заложени в самото завещание на Стивънс, което в края на ХIХ век се оказва, че включва... над 1000 думи!
Обяснението на мистериозния факт е елементарно. В стремежа си да запазят "Америка къп" в Щатите, янките прилагат хиляди номера. Благодарение на "новата трактовка" на правилата по провеждане на регатата трофеят си остава в Ню Йорк и след щурма на граф Данвен, който е твърде близо до успеха, но в решителната гонка два катера "случайно" препречват пътя му и го лишават от каната без дъно. Благородникът казва (с доста нецензурни думи) какво мисли за американското ветроходство, в резултат на което е изключен от нюйоркския ветроходен клуб.
Pегламентът е така хитро извъртян, че практически призът става недостижим. В един прекрасен ден пристига предизвикателство от Ирландия. То е написано от сър Томас Липтън (има такава марка чайове), който като преуспял търговец иска освен пари и слава.
По него време в Ню Йорк управлява фамилията Морган и построяването на яхта за "Америка къп" е просто дреболия. Янките изкарват от доковете яхтата "Колумбия", а Липтън - "Шемрок". Без проблеми домакините си запазват сребърната съдина през 1899 г, но Липтън не се отказва - скача на американците с "Шемрок-2" две лета по-късно и почти достига успех, но хендикапът от време (пак) се оказва в полза на "Колумбия", която изпреварва ирландския екипаж с 2 секунди! През 1903 г. Томас Липтън отново излиза в открито море с "Шемрок-3", но нищо не постига. Така гонките за "Америка къп" секват за близо 27 години. На преклонна възраст (80 години) сър Томас Липтън решава с яхтата "Шемрок-5" през 1931 г. да се пребори за последен път в живота си за "Америка къп". Негов противник е шкиперът Харолд Вандербилд, който е привърженик на по-малките ветроходи.
Тогава популярни са лодките с дължина на кила 12 м ("клас 12"). Вандербилд иска да пробва своя конструкция на лодка, но Втората световна война проваля и това издание на "Америка къп". Едва в 1948 г. започват нови преговори за провеждане на регатата, но първите стартове са едва през 1956 г., защото се оказва, че в "завещанието" на Стивънс има правило, което изисква лодките да са с дължина до 14 м.
Гонките през 1970 г. откриват нова ера в "Америка къп",
защото се явявят претенденти от четири страни (Гърция, Англия, Франция и Австралия) за трофея. Първата двойка веднага отпада и стартове има само между французите и австралийците. Ръководител на европейския синдикат е барон Марсел Бику, който тръгва за "Америка къп" с 60 матроси, двама готвачи, тонове вино и няколко яхти "клас 12". Текучеството на екипажа при него е голямо, а в четвъртата гонка Бику сам застава зад руля и... се загубва в мъглата. До финалите за "Америка къп" достигат австралийците с яхта "Гретел-2". Те успяват безапелационно да надбягат янките с "Интрепид", но Международната комисия по ветроходството присъжда приза на... американците. Обидените австралийци започват яростна антиамериканска кампания във ветроходството, но напразно, защото преди 23 г. бъдещият телемагнат и мултимилиардер Тед Търнър побеждава австралийския екипаж във всичките 5 гонки от преиграването и запазва сребърния съд за Щатите.
Първото фиаско за янките в "Америка къп"
става факт благодарение на Денис Конър. Началото на неговата кариера предвещава само победи: успех с 5:1 над вечните претенденти от Австралия през 1980 г., когато е началото на професионалното ветроходство.
Като шеф на фирма за производство на дивани Денис Конър има излишни пари за скъпото удоволствие под платна. Презадоволеността му предизвиква пореден скандал в "Америка къп", защото като член на яхтклуба в Сан Диего той пожелава преместването на трофея от Ню Йорк. Работата не се урежда и през 1983 г. Денис Конър умишлено губи "Америка къп" от "Австралия-2". Така призът отплава от Новия свят.
Няколко години по-късно Денис Конър успява да върне купата в родината си, но по ирония на съдбата бива избран за защитник срещу новозеландски екипаж. Янкито се изхитрява да скочи с катамаран на претендентите, което решава схватката в негова полза. Това принуждава въвеждането на специален клас яхти за "Америка къп". Улеснени, новозеландците постигат своето и отнасят наградата.
Догодина предстои да бъде обявен 32-рият победител в легендарната регата. Ще издържи ли Alinghi? Предстои да разберем развръзката след гонките във Валенсия!
 
* * *
Интересен Живот: Как мореплавателят Георги Георгиев влезе в ''Гинес''
Публикувано - 31 05 2006
 
Автор: Григор Николов

От 1980 г. годишната награда за ветроходство носи името "Кор Кароли". Тя е основана от инж. Борис Ганчев. "Кор Кароли" са печелили и двамата други български самотни мореплаватели, обиколили света - софиянецът Николай Джамбазов и каварналията Васил Кутев. Първият обикаля земното кълбо с "Тангра" през 1980 г., а вторият - с "Норд" през 1984 г. И двете яхти са саморъчно направени от мореплавателите. Призът "Кор Кароли" съществува и до днес, връчва се всяка година, но постиженията вече са за регионални регати. Вече 22 г. нямаме българин обиколил света.

Регатата "Остар" води началото си от 1960 г. и се провежда като олимпийските игри - веднъж на 4 г. Петата трансатлантическа гонка от Плимут до Нюпорт (3300 мили) през 1976 г. предизвика най-голям шум заради драматизма си. А именно в нея стартира за пръв път българин - кап. Георги Георгиев, който по-късно с яхтата си "Кор Кароли" обиколи и света.
В състезанието участват както световноизвестни мореплаватели, така и напълно непознати. По простата причина, че самото участие осигурява световна известност. Най-много са англичаните. Сред тях е дори Дейвид Палмър, главен редактор на световноизвестния икономически всекидневник "Файненшъл таймс". Сред легендите пък са французите Ерик Табарли, Ален Кола и Ивон Фоконье. Строителството на яхтата на друг техен сънародник, Жан Ив Терлен, пък е финансирано от световноизвестния режисьор Клод Льолуш. Сред соцмореплавателите най-известни са чехът Рихард Конкольский и полякът Кшищоф Барановски. След предишния "Остар" полякът тръгва на самотна световна обиколка, която завършва през 1975 г. Така той става вторият съвременен мореплавател, след Франсис Чичестър, сторил това.
Георги Георгиев пък е първият ветроходец от акваторията на Черно море и напълно неизвестен в света. Неговият номер е 91. Капитанът е роден на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Вижда морето чак деветгодишен. Завършва военноморското училище, после попада като моряк в търговския флот. Става капитан на кораб, но и състезател и треньор по ветроходство. Тогава със съмишленици основава яхт клуб "Порт Варна".
През 1974 г. Георги Георгиев тренира за регатата "Остар" със състезание в Егейско море с яхтата "Сириус". Екипажът заема 4-о място. Той е шкипер. Квалификационното му плаване за участие в "Остар" е само плаването Варна-Батуми-Варна. На самата регата с кап. Георги Георгиев се случват няколко инцидента. Преди старта чиновниците от външно министерство пропускат да му извадят английска виза и както той, така и яхтата, са арестувани, а на капитана е забранено да слиза на брега. Визата е уредена след 6 дни. После Георгиев отказва да спи в хотел през нощта преди отпътуването, не посещава и коктейла, а на инструктажа за безопасност стои броени минути, счита ги за загубено време и се прибира на яхтата си. На всичко отгоре, заради последни приготовления, едва успява да се вмести във времето за старта - 13 ч. на 5 юни 1976 г.
Правилата на регатата са прости - плаването през Северния Атлантик трябва да завърши за 50 дни от Портсмут, Великобритания, до Нюпорт, Ню Йорк, и всички пристигнали в това време се класират - останалите са просто олимпийци и попадат в графата “участвали”. Забранено е използването на двигател, получаване по радиото на съвети как да се излезе от дадена критична ситуация, източници на електрическа енергия за битови нужди и за уредите могат да са само ветрови генератори или слънчеви батерии. Размерът на яхтите няма значение. Посещението на пристанище за ремонт не е забранено, но времето на престоя се трупа към общото. Стартират 125 яхти от 17 страни. Най-голяма група е "Джъстър" - 82 яхти с дължина до 11.58 м. В нея е и капитан Георги Георгиев. Най-голям пък е тримаранът "Клуб Медитеран" на французина Ален Кола с дължина 72 м, водоизместимост 260 т и повърхност на платната 1204 кв м. На този фон яхтата на Георгиев си е "черупка" с нейните" 9.07 м дължина, 3.08 м ширина, обща площ на ветрилата 60 кв. м. и водоизместимост около 5 т. Тя е строена в Шчечин по проект на американеца Дик Картър, води се на тогавашното обединение "Воден транспорт" и като единствен неин екипаж е записан кап. Георги Георгиев.
Първите три дни на "Остар" минават като по поръчка за мореплавателите - тих и гладък като стъкло океан. На четвъртия обаче започват серия урагани. Дори и старият морски вълк, капитан О' Брайън, преминал многократно Атлантика, ще признае: "Аз не съм виждал по-лошо време в този сезон и в тази част на Атлантика за цялото си 47-годишно плаване." 43 яхти се повреждат, потъват, даже някои изгарят. Двама са безследно изчезнали. Съветският кораб "Бестрашний" спасява от явна смърт Фоконье и Терлен, чиито автоматични рулеви устройства са попилени и двамата са оставени на океанските течения. Яхтата на французина Бертие потъва, той едва успява да се измъкне от нея в пълно изтощение. Победител става неговият сънародник Ерик Таберли.
Автоматичният рул на кап. Георгиев се поврежда още на втория ден. До края на плаването си той чупи две ребра и контузва лявата си ръка. С малката си яхта за първите 21 дни изминава 2200 мили. После неподходящи ветрове, мъгли и насрещни бури го принуждават да измине 1100 км за 17 дни. В клас "Джъстър" той се класира 37-и.
След регатата Георгиев и друг участник в гонката Пухалски се отправят на самотни рейсове около света. Първият, който е успял в това начинание, е канадецът Джошуа Слокъм. Той искал да стане риболовец и за целта си направил яхта, която кръстил "Спрей", но не му потръгнало в улова на риба и решил да предприеме околосветско пътешествие през 1895 г. Завършил го през 1898 г. След това самотна ветроходна обиколка прави Франсис Чичестър през 1968 г., като за постижението си получава рицарски сан от британската кралица Елизабет II. Следващият самотен околосветски мореплавател е полякът Кшищоф Барановски. Капитан Георгиев остава в Ню Йорк, където яхтата му е подготвена за плаването на българския кораб "Васил Друмев". Прави няколко плавания от Хавана до Маями. Стартът на плаването му е на 20 декември 1977 г. от кубинската столица. През Панамския канал "Кор Кароли" навлиза във водите на Тихия океан и достига Маркизките острови. Оттам поема курс към островите Фиджи и влиза в пристанището на Сува. На 27 януари 1977 г. изминава 200 мили в Тихия океан, което прави 8 мили в час - за времето си това е най-големият и най-бързият денонощен преход. След това достига бреговете на Австралия. Целият този път - 9000 мили до Порт Дарвин, три пъти повече разстояние от регатата "Остар", капитанът взема без всякаква почивка. Освен една - наложителна - около островите Фиджи среща циклоните "Норман" и "Пат" и се налага да ремонтира яхтата си в пристанището Сува. На 21 юни 1977 г. е в Австралия. Капитанът няма много време за почивка и през неспокойните води на Индийския океан насочва яхтата към Кейптаун. По този път мери сили с вълните убийци и през Атлантическия океан достига обратно в Хавана. Там пък от изток го дебнат подводни рифове и незабележими през нощта атоли. Когато капитанът стига кубинската столица, започват да пресмятат времетраенето на пътуването му - 220, 218 или 210 дни. В действителност, според неговите дневници, то е 201 дни, 21 часа и 36 минути със средна скорост 5.04 мили в час. През 1981-1982 г. плаването му е вписано в Книгата на рекордите "Гинес" като "най-добро постижение в света за обиколка на еднокорпусна яхта по време, независимо от големината й и от маршрута на плаването". Всъщност капитанът можеше да съкрати още някой и друг ден, но на 15 декември, когато е пред пристанището на Хавана, засяда в риф и губи три дни преди финала. Разстоянието е 23 018 морски мили. Постижението му за времето си представлява уникален рекорд. При това нито веднъж не прибягва до чужда помощ, дори и в моментите, когато се нуждае от нея. Нито веднъж не подава сигнал за бедствие.
Любопитна подробност е и сумата на пътуването. Капитан Георгиев си води сметка за всеки долар разходи. Както е модно да се казва сега, то е спонсорирано от обединение "Воден транспорт". Капитанът отсъства от България, заедно с времето в регатата "Остар", 605 дни. За това време той похарчва 42 598 долара. От тези пари 24 756 долара е дал за обзавеждане, още 5739 за агентите в пристанищата - наеми и такси, за провизии - 1817 долара и за лични нужди 2647. Пословичен със скромността си, при посрещането си у нас капитанът каза: "Плаването с "Кор Кароли" не е мое лично дело. То е дело на всички български моряци, на всички истински ветроходци." По това време Николай Джамбазов, вторият ни самотен мореплавател около света, все още строи яхтата си "Тангра" в София.
Георги Георгиев умира на 13 май 1980 г. в Одеса. По това време той е капитан на спасителния кораб "Перун". Яхтата "Кор Кароли" се пази във военноморския музей във Варна. И с него бе спазена тъжната прокоба - направилите самотна обиколка на света са застигнати от преждевременна смърт. Джошуа Слокъм изчезва в Северния Атлантик, Франсис Чичестър, първият победител в "Остар" през 1960 г., загива в открития океан. Ален Кола твърде загадъчно изчезва около Азорските острови, като яхтата му е открита, а на нея нищо не е пипнато.

Източник: Вестник “Сега”
 
* * *
 
От 9 до 17 септември в Гърция се проведе световно първенство на клас IMS 600, където Бъгария беше представена от колегите от яхт-клуб Понос с яхта Петра и шкипер Н.Дуков, които заеха 4-то място в крайното класиране и спечелиха наградата Corinthian Trophy.
 
* * *

Ще следим и отразим представянето на Недко Василев на Световното първенство за клас Звезда. Успех !

 

Ето и крайните резултати от регата на Денис Конер, на която представителите на България заеха пето място с шипер Иван Греков с яхти клас J 24.

 

dennis_conner_race.jpg

bulgaria_wins_race1.jpg

От 21 до 26 август в Ню Йорк / САЩ се провежда регата ' Dennis Conner International Yacht Club Challenge', в която участва и екипаж 'Яхт Клуб България' с шкипер Иван Греков. След първите 5 гонки ( от общо 9 ) те оглавяват временното класиране ! Team Sailing Fast им пожелава да запазят темпото и достигнат до краен успех.
 
* * *
Шкиперът Б.Пейрон с катамаранът Orange II  вече са носители на рекорда за пресичане на Атлантика от 4 дена 8 часа и 23 минути, което е с 9 часа по-добро време от това на С.Фосет с PlayStation.
 
* * *
 
На 2 юли 2006 макси катамаранът Orange II с пълен екипаж  и шкипер Бруно Пейрон отпава от САЩ към Европа в опит да подобри рекорда за пресичане на Атлантическия океан на Стив Фосет с катамаран PlayStation ( 4 дена 17 часа 28 мин и 6 сек ) в посока от Запад на Изток.
Още през първия ден беше подобрен рекорда за 24 часов преход и сега той е 752 морски мили, или средна скорост от 31,33 възла.
 
* * *

bgchart4.jpg

 Страницата e създадена през Май 2006 година, всички права запазени.