Нещата очевидно не са същите като едно време. Дори не са същите като миналата година. И за това не е виновна световната икономическа кризата, а нашата малка локална ветроходна кризичка. Всеки един терапевт започва разговор с тезата, че първо трябва да признаеш пред себе си, че има проблем, после заедно да го формулирате и постепенно да откриете начин да се справиш с него. А проблеми очевидно има. Трябва от някъде да се започне...

За хората ми е думата. Тези дето ходят по регати и дават всичко от себе си да се състезават.

Щастливите и доходоносни години 2003-08г. отбелязаха стремглаво нарастване  на броя на киловите яхти в БГ, почти 100 % от които са частна собственост. В същия период материалната база, яхти, платна в бившите държавните клубове просто остаряха с още няколко години. Същото бе и в началото на 90-те, когато на светофар до познатото Жигули застана BMW или Audi с 2 пъти по-голям двигател. Всички знаем къде се намират сега Жигули-тата. ( без да пропускаме все пак и факта , че тази година се празнуват 60г. от създаването на клас Фин )

Още в самото начало обаче щастливите собственици на новите яхти, оборудвани с всички екстри и електроника, се сблъскаха с един изненадващ за тях проблем.... а именно :

липсата на екипаж.

А яхта без добър екипаж, независимо точно колко е по-най-скъпа, нова и модерна,  не само няма да се класира добре на регата, а и най-обикновена маневра би я превърнала на скъпо струващо застрахователно събитие.

От къде идва екипажът ?

Първо, екипажът не се взима от „някъде”, а се изгражда с години - както отделната личност, така и работата на целия екип от емоционално до чисто техническо ниво. Т.е. трябва да има школа, традиция и целенасочена политика за изграждане на следващите поколения добри ветроходци. Да, ама няма и то с години. И може би за това сме останали една шепа хора на киловите яхти. 2 х 100 човека има-няма?

Най-осезателният извод от последните регати, който се натрапва и с невъоръжено око е, че шкиперите на новите яхти нямаха голям избор, освен да поканят за екипаж хора от ( бившия ) най-масов килов клас в БГ – Спортен Петерсон Конрад 25Р. Ок, напълно разбираемо и ефективно, но на всяко действие има и противодействие. 2 х екипаж на Петерсон = 1 пълен екипаж на 10-15 метрова яхта. В резултат втора поредна регата няма участници в клас спортен Петерсон...

А вече и за първа регата не се състоя и клас Мелджес 24.

А въпреки новите яхти, общия брой на яхтите на старт намалява..

Това поражда въпроса: къде и как ще се обучат и станат добри ветроходци следващото поколение 10, 15 и дори 20 годишните, които почти напълно липсват? Все някой трябва да ги кара тези яхти !?

Направо на голямата лодка ? Представяте ли си как 2 яхти от по 100-200’000 евро ‘леко’ се одраскат на тренировъчен старт ? Или как се обучават нови кадри със спинакер от 150м2 за 10’000 евро ?

Това винаги е ставало на щвертботи и малки килови яхти...

Решението на горната задача като че ли се оказа изненадващо елементарно. То беше изведено от един от собствениците на яхта ‘Меч’ – г-н Ивайло Ангов. Просто на първо време трябва регатите за Петерсон и Мелджес 24 да се разминават със тези по IRC...

Подобна целенасочена политика не само ще запази тези класове и вече съществуващия флот, а и със сигурност ще допринесе за привличането на нови ветроходци, спирани до сега от сериозните финансови инвестиции.

И това е въпрос САМО на воля за решение, а не на допълнителни инвестиции.

Да не говорим, че практиката показва нуждата регатите да се провеждат само в двата почивни дни, тъй като голямата част от хората трудно могат да отделят време през работните дни. Само във Варна са съсредоточени 11 спортни Петерсона и при добро желание е въпрос на сравнително малко усилия да се организира  серия от състезания. Всички до ден днешен си спомнят за регата Наутика, организирана няколко години по ред на този принцип от г-н Росен Драгиев във Варна. Това е принципа, на които се провеждат и повечето състезания в Европа и Америка и начина, по който може да се запази и гради едно прилично ниво.

От друга страна, участието на всички регати за килови яхти през сезона изисква сериозен ресурс на време и средства и в резултат почти няма яхта, която да е участвала на всички стартове. Ако организаторите на килови състезания успеят предварително да се договорят и разделелят регатите на IRC и Петерсон + Мелджес, това най-вероятно би довело дори до увеличаване на броя на яхтите и състезателите. И това, разбира се, трябва да е заложено и за бъдещи сезони, тъй като неяснотата никога не е действала стимулиращо за каквото и да е планиране. А повечето ветроходци са успели повече или по-малко в бизнеса и са хора които планират и се придържат към решенията си.

За този сезон вече няма шанс, но, за да се конструира сезон 2010/11, подготовката трябва да се започне от сега. Още повече, че  с не въоръжено око се вижда, че през последните години ( дори на икономически подем ) в голяма степен родителите купуват пълното оборудване и екипировка  за децата си, включително и самия оптимист или лазер ( т.е. заслугата за развитието на спорта е вън от ветроходната система ) . Но уви, не всички имат сили да продължат с покупка на по-голям клас яхти и в повечето случаи ветроходната кариера или дори просто личният опит приключва с това. Има много хора, които имат желание да карат, а в същото време гледат нечии яхти стоящи на стапел с години.

Ветроходци и мнения много, но ако не се направи нищо сега, последствията може или да изпратят българското ветроходство в задънена улица, или да му дадат зелен светофар да търси база за реализация извън страната. Дискусия трябва да има на всички нива, пък да видим какъв е резултатът.

Б.Йовчев

26 юли 2009

Ето няколко свежи попълнения от линкове в графата яхтени дизайнери :

Javier Soto Acebal www.sotoacebal.com

Teixido & Harrold www.ricardteixido.com

Erik Lerouge www.lerouge-yachts.com

Schickler & Tagliapietra www.styacht.com